You are here
Home > Пътувай с Надя > Два дни в Асеновград

Два дни в Асеновград

Септември е – отива си лятото, наближава есента. Време е за поредната ни есенна фото сесия.

Избираме България. Защо България? Не я ли познаваме достатъчно добре? Вече я обикаляме повече от двадесет години. Нима има какво още да ни изненада? И отново Родопите. Този път избираме Източни Родопи.

Родопите са магнит. Нещо те кара да се върнеш, да тръгнеш по малките тесни пътчета, забравени и пусти, където природата малко по малко си взима своето.

Септември е, но парещото слънце е безпощадно. Първата ни спирка е музея на авиацияата до Пловдив. Аз се присъединявам към една ученическа група, за да науча повече за историята на авиацията на България. Интересно е, но не ми се правят снимки – в таква жега, нямам творчески ентусиазъм.

Продължаваме към Асеновград.Спираме, за да разгледаме палеонтологичния музей.  Музеят е основан благодарение на палеонтологичната сбирка, събирана в продължение на 30 години от учителят по биология Димитър Ковачев и неговите ученици от местната гимназия. Вътре е хладно и приятно. Учудващо е колко много останки от древни животни са намерени в България.

Пристигаме пред къща за гости с името “Консулато”, където е първата ни нощувка. Паркингът е на мястото на стара съборена къща, от която е останала само мраморната чешма. До колата виждаме прекрасна смокиня – едра, сладка и узряла. Влизаме в къщата за гости през голяма дървена порта. Хазяйката ме води до стаята и ни оставя да разтоварваме багажа. Тишина – всичко се е изпокрило или спи. Стаята не прилича на стая за гости, а по-скоро на стая от къща-музей. Красив дъревен таван, кръгла маса с дантелена покривка, две дървени кресла със старинна тапицерия – прекрасен декор за филм. Мебелите, красиво изрисуваните стени, прозорците с малки завеси, шкафовете. Всичко напомня за времето, когато гръцкия консул е обитавал това място. Банята се пада в единия от шкафовете, добре скрита зад дървена врата.

За да избягаме от жегата отиваме до водопад Сливодолското пръскало до Бачково. Бърза бистра река тече край нас. Стигаме до водопада, като се разминаваме с още много хора, решили да се разходят. Разходката ни отнема час и половина в посока, но пътеката е приятна и не много стръмна.

След Сливодолското пръскало отиваме до Бачковските водопади. Аз стигам само до първия, край който се намира ресторант, защото съм изморена. Сергийте със сувенири край Бачковския манастир вече затварят. Минава денят.

Вечеряме в ресторанта ресторанта към къщата. Персоналът е в ужас от многото посетители и едва се справят. Опитват се да ни преместят на измислена маса до тоалетната, но идеята не ни харесва. Здраве да е – ще изчакаме.

Не спим добре – леглата скърцат ужасно  при всяко помръдване, а ни трябват сили за следващия ден…

 

Top